Франция е държавата с най- ниски нива на наднормено тегло при децата в света, не само през последните години, но още от изминалия век. Българските деца, пък, се нареждат на пето място в Европа по затлъстяване. Защо и как?

Със сигурност френските деца не са много по- осведомени от нашите. Проучване показва, че цели 40% от тях не знаят съдържанието на маслеността на обикновено кисело мляко, за разлика от американчетата, при които цифрата е сведена само до  4% . Франзузите, обаче, асоцират храната не като източник на здраве или калории, а като източник на удоволствие. Ако им покажете една шоколадова мелба, те не биха изпитвали вина, ами биха празнували.

Тук се появява  основният парадокс- французите ядат повече от българите, консумират двойно, повече млечни продукти и месо, но са по- здрави, по- слаби и с по- малко сърдечно съдови заболявания. Може да търсим различни обяснения- малките порции, задължителната консумация на червено вино, по- качествената храна…

Същият парадокс стой и при малчуганите. Във Франция децата ядат това, което ядат родителите им, а в детските градини спокойно се сервират кроасани с масло за закуска и дивеч, приготвен с животинска мас, която всеки, хранещ се здравословно българин, тотално вече е изхвърлил от менюто си. Французите не само ядат тази храна, но и я обожават. В училищата им е забранена продажбата на коли, фанти и всякакви други напитки, освен вода. Всички пакетирани храни, закуски и т.н. също са забранени. А нашите деца закусват в училищата баници и кифли , приготвени с маргарин и ГМО пшеница в добрия случай, а в лошия някоя шумяща опаковка с натриев глутамат, палмова мазнина (ще направим отделна статия за нея през следващите дни) и минимум десет консерванта като за начало на деня!

Френските деца ядат всичко, но имат изградени хранителни навици, за които се грижат не само родителите, но и държавата. Телевизионите реклами за снаксове и junk foods предупреждават, че тези продукти вредят сериозно на здравето.Основно правило, според френските педиатри, е че малчуганите трябва да имат три основни яденета на ден и една следобедна закуска.

Какво се случва у нас?

В повечето случай родители са твърде заети за да осигурят правилни хранителни навици на децата си, а държавата участва привидно, допускайки бисквити с палмова мазнина, но  в същото време не позволявайки внасянето на домашна торта в градините.

Проблемът е както икономически, така и културен, но нас не ни коства нищо да научим децата си, че кетчупът е гаден, а домашната лютеница- хубава. Не е никак сложно да им обясним как да разпознават истинската храна от индустриалната. Защото ги обичаме и трябва да се грижим за тяхното здраве, започвайки още от детска възраст и инвестирайки в тяхното бъдеще.